Skip to content

ПРОЛЕТ

Моя пролет, моя малка пролет,
моля те, не дишай през устата,
не излизай никъде навън и
се пази от щъркели и облаци.

Ти сега си болна и не знаеш –
ти не си каквато беше някога –
пак си пролет, само че заключена
от любов към следващите пролети.

Пролет моя, лягай си, заспивай
и сънувай как потокът скача,
и сънувай как сърне отпива
от челото му вода студена.

Ти нали обичаш да играеш
по поляните, с треви поникнали –
трябва да почакаш, моя пролет,
пътят към поляните се свърши.

Ти нали обичаш да говориш
на козите, свраките и жабите –
замълчи си, много си пресипнала,
глас не ти остана от мълчание.

И не идвай в двора и в градините,
не пълни очите ми със прелести,
ако ме обичаш, стой си вкъщи,
стой си вкъщи и не ме подмамвай!

Аз съм слаб и само ако мигнеш,
ще изтичам и ще те прегърна.
Моя пролет, моя малка пролет,
обич моя, цялата зелена.

Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *