Skip to content

РАЗГОВОР

– На колко години си? – попита жена ми.
– На дванайсет – отговорих аз.
И отидох до кухнята, и една ябълка изядох,
и още петдесет години живях.

– Откога ме обичаш? – попита жена ми.
– Без теб не си спомням – отговорих аз.
И отидох до спалнята, и си облякох пижамата,
и сънувах, сънувах, и така си живях.

– Докога ще те няма? – попита жена ми.
– Ами не зная – отговорих аз.
И излязох през прозореца – пеперуда да хвана,
и тъкмо я хванах, и тя излетя.

– Какво да те правя? – попита жена ми.
– Направи ми чай – отговорих аз.
И отидох при гълъбите – да ги нахраня,
и с едно бяло перце цял ден си играх.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *