Skip to content

РАЗСЪБЛИЧАНЕ

Помислих си за тениската ти
и за това,че винаги, когато я докосвам,
ръцете ми отиват да поплуват
някъде из космоса.
И за това,че в космоса е пълно с толкова планети,
но само две се приближават
към ръцете ми
и светят.

Помислих си за дънките ти
и за красивите им разклонения,
за двата дълги ручея –
с бедра
и бързеи,
и вени.
И за ръцете ми,
които в хладната прозрачност
се връщат като рибите обратно.

Помислих си за гуменките ти
и за това, че са велики,
и за зелената енергия на синята трева,
в която скитат,
и за ръцете ми,
които ти събличат вечерта
от толкова съмнения.
И ти събличат
тениската,
дънките
и мене.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *