Skip to content

РАЗСЪМВАНЕ

Честит 6 септември – един от дните на нашето разсъмване.

***

Като чуя да казват, че слънцето изгрявало от изток, и умирам от смях. Няма такава работа! Слънцето изгрява оттам, откъдето кукуригат петлите.
Понеже по цели нощи не спя, аз най-добре зная, че слънцето не изгрява, а слиза по малки мостчета.
Кукуригне нашият петел и хоп – в мрака се появи една дъга от трептения.
Викне комшийският петел и хоп – още една дъга от бъдещия слънчев мост се появи.
После се обади трети хубавец, четвърти и така до самото зазоряване – все дъги, все мостчета.
Нашият петел кукуригаше малиново, защото в двора садяхме малини. Комшийският пееше лешниково – хората си имаха лешник. Нататък кукуриганията бяха ябълкови, доматови и зелеви.
Представяте ли си? – Сякаш се спуска мост за слънцето от малинови, лешникови, ябълкови, доматови и зелеви ранни песни.
Ние гледахме виолетов петел. Комшийският беше тъмнозелен. Следваха белият, червеният и резедавият.
Най-далече пееше един чисто жълт, след който се съмваше.
Всеки петел си имаше отделен костюм и отделен цвят на песента. По различен начин си кривяха шиите тези сутрешни солисти.
Един от солистите си притваряше очите и видимо се престараваше до премаляване. Друг дирижираше с шията си, някои си извиваха вратовете като питанки, други клатеха глави – и философски, и музикантски.
И след всичко това мостът от петльово кукуригане беше готов и слънцето стъпваше на него.

Публикувано вПРОЗА

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *