Колко мокра и пареща е реката ми Вит –
една дива, проблясваща, тънка клечка кибрит.
А накрая на клечката като фосфор дими
долината ми с бръчки и пламтящи треви.
Аз не смея да дишам… Август пада пиян
и си къпе косите, и е много голям.
И тогава от джоба му скача клечка кибрит –
една мрянка изгряла над реката ми Вит.
Be First to Comment