Skip to content

РЕКА ВИТ ПРЕЗ АВГУСТ

Колко мокра и пареща е реката ми Вит –
една дива, проблясваща, тънка клечка кибрит.

А накрая на клечката като фосфор дими
долината ми с бръчки и пламтящи треви.

Аз не смея да дишам… Август пада пиян
и си къпе косите, и е много голям.

И тогава от джоба му скача клечка кибрит –
една мрянка изгряла над реката ми Вит.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *