Skip to content

РОДНИНИ

Първата снежинка дойде в шест часа вечерта.
Втората – в седем.
А третата снежинка им беше сестра
и те не можеха да дишат без нея.
Четвъртата бях аз, петата – ти…
Господи бял, колко роднини си имахме вече!
И валеше снегът цяла нощ, както вали
сняг, дошъл отдалече.

Колко любов има в това броене на снежинки сега.
И колко е хубаво, че се събират пред къщата
децата на зимата и на снега –
момичета и момчета, които се връщат.
И колко е топло това притискане един до друг в нощта
и това непомръдване след раздялата голяма.
Първата снежинка дойде в шест часа вечерта,
но последната не идва никога и все я няма.

Тя сигурно спи в косите на някоя стара жена
или на носа на бебе, което киха.
снегът си вали, и е такава тишина,
че какво си говорят снежинките,
не чува никой.

Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *