Skip to content

СВЕТОГОРСКИ МОТИВ

Да можех своя тих поклон да поднеса на Господ,
аз като старец от Атон бих си мълчал и постил.

Върху маслиново листо не бих молитва писал,
а в просто ръжено тесто бих слушал хляба клисав.

Бих гледал как нощта седи сред църквата дълбока
и как за белите бради небето е посока.

Навярно бих издялал кръст в една килия бедна,
защото моят стих е къс. И трябва да изчезне.

Защото моят глас е ням, аз няма да го пращам
в зеления, разцъфнал храм, който издига храстът.

И никога не бих посмял да търся още думи,
защото Бог ме е създал и вече ме сънува.

Бих ръкоделствал всеки ден, бих правил броеници.
И като старец осенен бих се усещал никой.

Ако спечеля с много пот едни добри сандали,
ще ида в другия живот – косите му да галя.

И с много прости сетива ще гледам да усетя
как Господ в меката трева до мравчицата свети.

А може би това е дял от по-високо време?
Един кълвач е просиял и пише вместо мене.

Публикувано вПРЕЛЪСТ И СВЕТОГОРСКИ СТИХОТВОРЕНИЯ (2015)

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *