Skip to content

СЕЛО

В нашето село след библиотеката е гробището,
а след гробището е пропаст и висина.
Какво да правя – чета некролози и книги и търкалям орехи,
и търкалям думи като шипка, скакалец и коза.

На края на гробището висината е картина,
нарисувана от смахнатия козар.
И прелитат истории и рими, и тъмнеят къпини,
и бучинишът е от звездите по-стар.

Един гущер развява бледозелено расо –
странно е, но тук гущерите са повярвали в Бог.
Какво да правя? – Чета книги на шипките и това е прекрасно
и се чувствам от тревите, от скакалците и от мравките по-много висок.

Една сврака прелиства следобеда и заплита сюжети.
След библиотеката е гробището, по-нататък съм аз.
В нашето село смоците са тъжни кларинети –
жълто-черни кларинети, които съм седнал да слушам и аз.

В нашето село гробището и библиотеката са близнаци,
родени един след друг и един за друг.
Какво да правя? – Пия ракия и вдишвам акации,
и хапвам сирене, ветрец и лук.

И си мисля, че когато очилата от носа ми паднат
и когато тревата се омеси с тъга,
аз ще вляза в библиотеката на тихо и хладно,
ще гледам през прозореца, и ще махам с ръка.

Published inПОЕЗИЯ

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *