Skip to content

СЕЛСКИ ДВОР

Тревата в двора ни беше като палат,
макар че дворът ни беше два пръста.
И в тревата аз бях един бръмбар млад –
разсеян, зелен и лъскав.

Край мене петелът беше цар
на две шарени кокошки.
И до мене едно царевично зърно – като янтар,
трепкаше, от небето пръснато.

И петелът го клъвна – този гладен Бог
клъвна слънцето, което светеше до мене в тревата.
И аз разбрах, че петелът е по-висок
от всичко в двора ни и на земята.

А петелът си беше само един петел –
суета и любов, цветове и гребен.
И аз пак съм бръмбар, който се е навел
и щъка, и между тревите гледа.

Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *