Skip to content

СЕЛСКО УТРО

Само няколко каменни стъпала
и съм при скакалеца на двора.
Нищо по-хубаво от сутринта, 
в която няма хора.

Само няколко стъпки и съм там –
при астрономията на зреещите домати.
Нищо по-хубаво от сам
и от спрялото въртене на земята.

Казват, че земята е кръгла – смях.
Земята е моята тепсия,
в която бера и краставици, и грах
и чието дъно с трева ще изтрия.

Казват, че животът свършва, че има срок…
А петелът си протяга ръцете
и прегръща кокошките, и е висок
колкото гълъбите в небето.

Казват, че ябълката е баба ми. Сигурно е така.
И аз съм на гърба на баба, и викам,
и съм момчето, което маха с ръка
и се радва,че наоколо няма никого.

На гърба на магарето съм и съм му внук,
и с това объркано родословие
късам перата на зеления лук
и нищо повече от това не мога.

И си свирукам, защото е ден
и няма какво друго да върша,
освен да гледам как скакалецът зелен
се люлее на една тревичка и не я прекършва.

Published inПОЕЗИЯ

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *