Каква копринена и мека синева!
Избирам я за шал на птиците,
които си отиват.
Или за езеро,
в което облаците мият своята глава,
или за къща на зората –
бледа и красива.
Избирам синевата за църковен хор,
който трепти
и движи въздуха,
и свети.
Избирам я за кладенец
сред селски двор,
за гуменки на скакалците
и момчетата.
Избирам да е само моя синева.
И малко на петела
с аления гребен.
На синьото магаренце
и синята трева
и на замаяния път,
преминал хребета.
Такава синева си има ден
и пладне,
и следобед,
и прозрачен залез.
Има си даже стих,
писан от мен,
който едва ли ще е синева,
едва ли.
Но все пак аз си мисля, че така
правя дълбок прозореца отворен.
И в тази бъркотия
просто хей така
гледам
как синьото магаренце
върви нагоре.
Стилно! Очарователно!