Skip to content

СИНЬО

Каква копринена и мека синева!
Избирам я за шал на птиците,
които си отиват.
Или за езеро,
в което облаците мият своята глава,
или за къща на зората –
бледа и красива.

Избирам синевата за църковен хор,
който трепти
и движи въздуха,
и свети.
Избирам я за кладенец
сред селски двор,
за гуменки на скакалците
и момчетата.

Избирам да е само моя синева.
И малко на петела
с аления гребен.
На синьото магаренце
и синята трева
и на замаяния път,
преминал хребета.

Такава синева си има ден
и пладне,
и следобед,
и прозрачен залез.
Има си даже стих,
писан от мен,
който едва ли ще е синева,
едва ли.

Но все пак аз си мисля, че така
правя дълбок прозореца отворен.
И в тази бъркотия
просто хей така
гледам
как синьото магаренце
върви нагоре.

Published inПОЕЗИЯ

One Comment

  1. Мариана Александрова Мариана Александрова

    Стилно! Очарователно!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *