Skip to content

СЛЕД МАЛКО

След няколко дена ще започне гората.
Но сега е мъгла… И животът не стига оттатък.

Само малко търпение. Само мъничко още
и бълхите на слънцето ще започнеш да пощиш.

Ще си пълен с измислици, по които се стичат,
отразени от локви, гласовете на птици.

Ще опишеш растение, без да казваш и дума
и ще милваш очите с разцъфтели сапуни.

Само малко търпение – един мъничък резен,
и небето при тебе като коте ще слезе.

Но сега е мъглата, а пък тя е ревнива
и не сваля пуловера от наситеносиво,

и не иска да сдава на властта си писмата…
И тогава внезапно ще пристигне гората.

И тогава внезапно, ако искаш, повярвай,
тя ще почне на друг в цветове да приказва.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *