Skip to content

СНЕЖЕН ЧОВЕК

Преди да завали снегът, обикновено
баба взема конец и ума ми зашива.
Няма нужда да мисля, щом снежинката медна
е от пуканка по-въртелива.

За да имам герданче, баба взема игла
и полека, с меко старание,
сбира десет снежинки и двайсет крила.
От вратлето ми капе сияние.

После баба ми казва, че снегът е дете –
мое братче и мое сестриче.
Побелях да ги чакам, но вярвам, че те
и сред лятото пак ме обичат.

Колко много сезони, а снегът е един –
необятен, кристален и плавен.
Аз се стапям, но зная – на снежинка съм син
и от снежни неща съм направен.

За наследство не мисля… Нямам този късмет
като пряспата, дето ухае.
Затова вместо с думи, с парченце от лед
се рисувам от начало до края.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПЕТЕЛ ОТ МАЛИНОВ ПЕЙЗАЖ (2008)

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *