Skip to content

СНЯГ ПО ТЕЛЕФОНА ТИ

Чувам снега по телефона ти.
По приглушената мъгливост на гласа ти
чувам снега 
и твоята задъханост.
Представям си
как парата от устните
се появява,
за да се промуши
през шала ти,
през гласните ти звукове,
през капчицата влага по нослето.

Студено е от толкова снежинки,
които преминават през пространството
и стигат до живота ми,
до пръстите,
до мозъчните окончания, които
са винаги далечни окончания.

И този телефон е толкова далечен,
когато завали
и ти ми се обаждаш.
Снегът е скъпо удоволствие, защото
ни струва разстояния
и зими,
и отклонения,
и ревност,
и пропадане…

А този разтреперан звън прилича
на мъничко умиране от страх.
И на лавина от изтръпване прилича,
защото чувам
как снегът вали
и как затрупва
твоя глас
и телефона ти.

А уж живеем в някакъв си век,
в който се чувало
дори когато мислиш,
в който се чувало
дори това,
което се белее.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *