Skip to content

СПОМЕН ЗА ЕСЕН

За мен есента са две стари жени.
Баба ми Събка беше есен, баба ми Дона беше есен.
И затова не е чудно, че двете листа, които си седят на пейката, пляскат с ръце от радост, като ме видят.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *