Skip to content

СПОМЕН ЗА ЛЮБОВ

Преди няколко години на премиера на моята книга „Ти и котките следобед. 26 стихотворения от любов“ казах няколко думи какво е за мен любовта. Сега се опитвам да си ги припомня. Дано да мога…

Какво е любовта, когато си момче?

Да усетиш, че имаш ментов бонбон под лъжичката, като си мислиш за Нея.
Да я спънеш, докато върви, и да избягаш от радост, че си я спънал.
Да я обичаш толкова много, че да те е страх от нея.
Да ти е хубаво, че си се разболял и не ходиш на училище, защото по цял ден можеш да си мислиш за нея.
Да те набият момчетата от другия клас, защото и тя е от другия клас.
Да ѝ напишеш любовна бележка и да не помниш дали си я написал на листче, или на листо.
Да ѝ купиш кифла с мармалад, защото искаш да ѝ изтриеш носа от мармалада.
Да ѝ купиш лимонада и да видиш как киха от балончетата на лимонадата.
Да я поканиш вкъщи, когато вашите са на работа, и да не можеш да кажеш нито една дума.
Докато се целувате, да усетиш, че устните са ѝ изпръхнали, че пръстите ѝ са изпръхнали, че дрехите ѝ са се стопили и че е станала врабче.
Докато я изпращаш, да минете по улици, които току-що някой е спуснал от небето.
Да искаш да не я виждаш с дни, защото после ще я видиш цялата.
Да ѝ подариш ябълка и да ѝ отхапеш едно парче ябълка със зъбите си.
Да си мислиш, че сокът на ябълката е тя, и сокът да ти лепне по пръстите.

Какво е любовта, когато си пораснал?

Да искаш да станеш и да я намериш по интуиция.
Да ти е хубаво, когато тя страда за теб.
Да си ѝ сърдит и да ти е хубаво, като си помислиш, че ще се предобрите.
Да заспиваш с нейното име под очите си и сънищата ти да имат женски имена.
Да си лягате в едно легло, макар че леглото е тясно и за един.
Да спите в кухнята, а да вечеряте в спалнята.
Да се разболееш вместо нея.
Да нямаш никакви планове за нея, освен да си мислиш за нея.
Да си по цял ден с нея, а да ти се струва хей сега.
Да се колебаеш за нея от любов – винаги да се колебаеш.
Да я заведеш на обяд, а ти да не обядваш и само да я гледаш.
Да ѝ подадеш солницата и солта да е сладка.
Да забравиш как се казва, защото името ѝ си ти.
Да ти се иска да я убиеш, ако не ти се обажда по двайсет пъти на ден.
Да не знаеш нищо за любовта, защото това е самата Любов.

P.S. Сега си мисля, че любовта е и още:

Да стоиш на прозореца и да махаш с ръка към отсрещния прозорец.
Да стоиш на прозореца и да вярваш, че можеш да станеш цвете или картина.
Да измериш температурата на цветето и слънцето да ти се изплези.
Да вярваш, че си картина в рамката на прозореца.

Сигурно съм пропуснал поне хиляда неща…

Публикувано вПРОЗА

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *