Skip to content

СПОМЕН

Ако можех да си спомня
как съм вдишвал косите ти,
щях да купя един гребен –
от мен до косите ти.
И този гребен
щеше да е по-красив от събуждане
и по-мек от пяната на сапуна.
И този гребен
щеше да е най-топлият климат,
и първите снежинки, разресали зимата,
и внезапно оскубване,
и кадифени следобеди…
Ако можех да си спомня
как съм вдишвал,
но вече не мога.

Затова си остригвам и главата, и думите
и ги гледам как бляскат като обли приумици,
и си мисля как майка ми с едно дървено гребенче
реши нашата котка.
И си мисля за тебе.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *