Skip to content

СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА РАЗДЯЛА

Хубаво ми е, че ти е мъчно, и се радвам, че те боли,
и от всичко това ми се вие свят и ми прилошава.
Честит рожден ден на дъжда, който никога не вали,
и на пясъка, който не се раззеленява.
 
Ако в стомаха ти е свито, аз съм щастлив –
щастлив съм, ако ръцете ти треперят и пребледняваш.
Честит рожден ден на този от нас, който все още е жив
и на брега на реката остава.
 
Честит рожден ден на притеглянето ни един към друг,
на клюките, на глупостта, на думите, които нищо не значат.
Хубаво ми е, когато плачеш и се въртиш като мишка в кръг
и когато не спираш да плачеш.
 
Радвам се, че нямаш сили и че се движиш едва,
радвам се, че сандалите ти са станали оловни.
Честит рожден ден на моята бивша огромна коса,
която гънките на твоите мишници помни.
 
Честит рожден ден на възглавницата, от която се носи хлад,
и на температурата, която вдигам нощем.
Хубаво ми е, че в този пристъп на глад
спомените ни ще отслабнат и ще станат кожа и кости.
 
Хубаво ми е, че няма да остане нищо – дори един звук,
и най-много от това се страхувам.
Радвам се, че никога повече не си тук
и си до мене на масата, и супата ти е хубава.
 
А ти си хубава колкото заплетено кълбо,
колкото заплетени конци и истории, и пръсти.
Честит рожден ден на това съкрушително защо,
за което винаги е късно.
 
Честит рожден ден на раздялата… А колко хубава е тя –
погледни я – направо е като жива!
И ми е хубаво, че докато аз пиша това,
ти ставаш, обличаш си роклята и излизаш.
Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *