Skip to content

СТРАХ ОТ ДЪЖД

Дъждовните капки едва ли ще ме удавят,
нито ще удавят стихотворението ми, нито обувките ми, нито страха.
Жалко е само, че по небето вместо облаци няма крави,
защото кравите дават мляко, а не дъжд, когато пасат.

Няколко глътки мляко с кафе ще събудят очите ми
и аз ще видя колко красиво е от дъжда да не те е страх.
И колко е тъжно, че чаршафите са като мъглите,
и колко е хубаво все пак да се губим сред тях.

Споменах крави и облаци и виждам пастирчето на селото –
по-високо е от планината, а е още момче.
И е прекрасно, че майка му пуловер му е изплела
и то ходи с пуловер през лятото – като всяко планинско момче.

Майката на пастирчето е добра жена и знае,
че момчето ѝ ще се върне вечерта с мляко и с липов цвят-
А дъждът се усилва и страхът ме задържа в голямата стая,
и страхът задържа в стаята целия мой свят.

Страх ме е да изляза, защото нямам пуловер и не ме чака стадо,
и защото книгите и стиховете са ми пресушили ума,
и защото когато вали дъжд, се подхлъзвам и падам,
и се търкалям по стръмните страници, и не мога да спра.

И защото планината ме е забравила като куче,
което е избягало и се скита, и не знае къде да спре,
а пастирчето върви под капките и връвчица си суче
за врата на едно бяло теле.

Колко дъжд ме очаква още и какви наводнения и суши?
А прозорецът на голямата стая се е замъглил.
И какво да правя, освен звънците на кравите да слушам
и да потъна в чаршафите, макар че не ми се спи.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *