Skip to content

СТРАХ

Господи, който си направил елените,
защо си направил за елените вълци?
Студено ми е, Господи – от страх ми е студено –
страх ме е и за елените, и за вълците.

За вълците ме е страх, защото си имат майки.
И нашите майки, Господи, са вълчици красиви.
Гледай ги, милите – седят на гробището накрая
и нито нас пускат, нито на белия свят излизат.

И за елените ме е страх – за сърцата им и за очите,
и за тяхното дълбоко и влажно пеене.
Кошути са майчиците ни, Господи, кошути са
и посред нощ в ръцете си ще ни люлеят.

Страх ме е, Господи, страх ме е, че планината
не си седи вече на мястото,
а слиза и носи гръм на рогата си
и вой, който дълго затъва в преспите.

И ме е страх, че един ден – един ден отнякъде
ще дойдат виелици и мраз, и покруса.
И аз ще усетя, че в душата на вълците
моята еленова душа се скита.

Затова ти се моля, Господи – като на Бог ти се моля –
дай ми да видя как вълците си отиват
и как елените идват и мама ги води.
И е толкова малка, че е страшно красива.

Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *