Skip to content

СУТРИН

Не ме интересува слънцето…
Интересува ме как твоята ръка
донася светлината
от прозореца до мене,
как твоята ръка разтваря пръсти
и слънцето подскача по косите ми,
как твоята ръка описва кръг
около шията ми
и как завършва нашето
околосветско пътешествие
за сънища.

Интересува ме как твоята ръка
ми разкопчава всички топли копчета,
макар че аз си лягам
без излишни платове по себе си.
Как твоята ръка се е превърнала на моя
и аз не знам дали не ѝ подхожда твоят пръстен,
как твоята ръка ми пише някаква бележка
и аз разбирам,
че това е стих,
който след малко ще измисля.

Не ме интересува слънцето –
то вече е каймак на мляко,
палачинка,
обърнато към улицата огледалце,
окото на красива обеца
или кристалче захар с удивителни сияния.

Не ме интересува слънцето.
Интересува ме ръката ти,
която слага ключа във ключалката
и после облаците
вече са навсякъде.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *