Skip to content

СЪРЦЕ

Сърцето чука на вратата. И се прибира.
Събува си обувките и ляга на леглото. И умира.
Не споменах, че си оставя шапката на закачалката.
Сърцето не умира никога. Освен за малко.

Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *