Skip to content

ТВОЕТО ИМЕ

През зимата миришеш на разтопена снежинка
и на капка,
която върху устните ми се изпарява.
Миришеш на белите букви от твоето име
и на това, което след твоето име остава.

През пролетта миришеш на вятър и многоточие.
Ти знаеш –
в многоточията уханията са неизброими.
През пролетта цветята са толкова хубави… И подскачат,
и миришат на зелените букви от твоето име.

През лятото името ти е топло и дъхти на жега,
на мараня
и на изкъпана със слънчева вода кожа.
И са толкова светли буквите на името ти, че от него
ухае на слънце, без което нищо не може.

През есента името ти узрява и аз го откъсвам –
откъсвам си от него
ябълки и грозде, и смокини.
И името ти капе като сладък сок под моите пръсти,
и буквите му миришат на мен и на моето име.

Published inПОЕЗИЯ

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *