Skip to content

ТВОЕТО РАБОТНО ВРЕМЕ

Ти идваш точно всеки ден на работа,
за да изчезваш и да ходим някъде –
в кафеени плантации,
в пространства,
където кофеинът ни закриля.

В сладкарниците с ментови прозорци
е пълно само с наши отражения.
Обичам как говориш на врабчетата
не просто час,
а час и половина.

Обичам как пристигаме на ъгъла,
който живее в други траектории.
С теб сянката ми
има биография –
по-дълга от протегнатите улици.

Ти никога не си намираш работа,
различна от това, да бъдем двама.
И затова работното ти време
е от очите ми
чак до устата.

Ти никога не си поиска отпуска,
защото си безсилна да ме пуснеш.
Обичам да ме водиш
в други сънища,
а нашите ги гледам само с тебе.

Обичам да си всеки ден на работа
и нощем да живеем от безсъние.
Прекрасно е, че имаме будилник,
който не помни
колко е часът.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *