Възглавницата ти е пълна
с пух от нощни птици.
С такова тихо и летящо приспивателно
до атмосферата се ходи пеш.
Какво, че лачените ти обувки
имат спомени и бръчки
и роклята ти
вече не е тъмна графика?
За теб сънят и хоризонтът
са едно и също нещо.
Протегнеш ли умората си,
стигаш там.
Аз винаги съм знаел –
в космоса на нощното ти шкафче
лежи едно перце
и пази равновесие.
Страхотно е, Николай!
И в спомените , и в бръчките,
и в роклите, и в минзухарените пътечки на пътя, и в разкъщените обятия, … живее хоризонта и нарежда камъчета по пътя ….
Равновесието !?
по-трудно от разпятие ….