Skip to content

ТВОЯТ СЪН

Възглавницата ти е пълна
с пух от нощни птици.
С такова тихо и летящо приспивателно
до атмосферата се ходи пеш.
Какво, че лачените ти обувки
имат спомени и бръчки
и роклята ти
вече не е тъмна графика?

За теб сънят и хоризонтът
са едно и също нещо.
Протегнеш ли умората си,
стигаш там.

Аз винаги съм знаел –
в космоса на нощното ти шкафче
лежи едно перце
и пази равновесие.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *