Skip to content

ТВОЯТ СЪН

Възглавницата ти е пълна
с пух от нощни птици.
С такова тихо и летящо приспивателно
до атмосферата се ходи пеш.
Какво, че лачените ти обувки
имат спомени и бръчки
и роклята ти
вече не е тъмна графика?

За теб сънят и хоризонтът
са едно и също нещо.
Протегнеш ли умората си,
стигаш там.

Аз винаги съм знаел –
в космоса на нощното ти шкафче
лежи едно перце
и пази равновесие.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

2 Comments

  1. Генка Петрова Генка Петрова

    Страхотно е, Николай!

  2. Роса Соколова Роса Соколова

    И в спомените , и в бръчките,
    и в роклите, и в минзухарените пътечки на пътя, и в разкъщените обятия, … живее хоризонта и нарежда камъчета по пътя ….
    Равновесието !?
    по-трудно от разпятие ….

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *