Skip to content

ТЕЛЕПАТИЯ

Звъниш ми не по телефона –
по костния ми мозък ми звъниш,
по ДНК,
по молекулите,
по техните ядра,
по бенките
и по извивките на тялото –
звъниш ми от главата до петите
и аз усещам тъмните вибрации,
но не на телефона ти,
а на предчувствието,
че те чувам.

Благодаря ти,
че от телефона ти изтича телепатия;
благодаря ти,
че си плащаш сметките за телефона късно;
благодаря,
че телефонът ти остава под възглавницата
чак до другия следобед;
благодаря,
че телефонът ти е скрит
и си играе с мен на криеница.

Благодаря,
че телефонът ти е най-прекрасното дете,
което утре ще ми се обади
да ми поиска семки
и стихотворение.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *