Skip to content

ТОПЛИНА

Тази топлина тръгва от стомаха ми,
обгръща сърцето ми и мозъка и изпълва главата.
Само топлината е, само топлината е… И ахването –
че ме няма, а отивам някъде.

Топлината изтича в петите ми и ме разлива,
и изпълвам тревички и други растения.
Топлината е навсякъде и е красива,
защото е топлина, която тръгва към тебе.

И аз никъде не отивам, защото от топлината
съм станал усещане за неподвижност.
Ако напиша, че те обичам, любовта ще е топлината,
която мога да ти покажа, без да ме виждаш.

Топлината е любовта на въздуха. И моята любов е такава.
Дори не зная как да ти обясня любовта си.
Сега пипни думата любов и ще усетиш, че тя все по-топла става,
а това вече е самата любов, това вече си ти самата.

И как стана така, че сега по пръстена ти
тече електричество и това електричество ми свети?
И как стана така, че никога не е късно
да ме заметнеш с шала си и да ме държиш в ръцете си?

И ми кажи кога се превърнах в трептения
и кога топлината на косите ти е станала бяла.
И ми кажи защо всяко мое стихотворение
стига до устните, до шията ти и до шала.

Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *