Skip to content

ТЯ

Защото тялото ù беше
мостра за раздяла,
аз за косите ù избрах далечина
и шапка бяла.
И за нозете ù избрах трева
върху изящен хребет.
И седнах с гръб – просто така –
за да не гледам.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *