Skip to content

ЦВЕТНИЦА

Цветница е, а сутринта ми изглежда като половин сутрин –
смесица от облачност и небе, от сиво и синьо.
И най-красивото нещо е на слънцето кутрето,
което се показва от ръкава си, гъделичка върбите и се покрива.

Цветница е и гълъбите се въртят като пияни кокошки.
Влюбени са божиите пилета и каквито и да са наоколо цветовете,
те си мислят, че лалетата са красиви брошки,
и късат сенките им, и ги носят при гълъбиците на небето.

Това, разбира се, е романтична измислица за Цветница
и аз не виждам нищо повече от половин сутрин в сиво и синьо.
И нищо повече от едно магаренце, което е светнало
и със светлината си в моето детство отива.

И не виждам нищо повече от едно момче, което го язди
и го държи за ушите, високи колкото църква.
Цветница е и ми се върти главата, и трябва да сляза
от тези цветове и от този спомен, който край мене пърха.

И трябва да сляза от този лист, облечен с бели дрехи
и да сляза от върбата с коси на кокиче.
Цветница е и вече е утро… И нека
от кутрето на слънцето да потече електричество.

И нека да трепнат жиците и дърветата, и градините,
и да трепнат лалетата и гълъбите, и тази смесица от сияния.
Боже, колко е тихо и колко е хубаво,
и колко е хубаво, и колко е рано.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *