Skip to content

ЦВЕТОВЕ

Когато всичко свърши, ще усетим сладка умора. Краката ни бавно ще омекнат, по кожата ни ще мине ветрец и спокойствието ще избие в няколко капчици пот по челата ни. Размина ни се – това ще си кажем.
И ще видим цветове. Зеленото ще е трева, жълтото – глухарче, бялото – облак.
И като бучка захар в чай ще се разтопим и ще забравим всичко.
Ще забравим за другите цветове – за сивия – на страха и спотаяването, за кафявия – на пръстта и края, за черния – на мишите дупки и бездните.
Тези цветове вече няма да ги помним, защото около нас всичко ще е зелено, слънчево и меко. Такива сме хората – пълни с цветове, които искаме да помним, и с цветове, които забравяме.
И всичко ще тръгне както винаги е било – ще ни олекне, ще ни се успокои душата, ще ни се доспи. Боже, как лекуват умората и забравата! Боже, как ще ни олекне! Колко много хора перца ще има тогава и как ще се носят те из въздуха.
Иска ми се тогава и аз да се рея из въздуха като перце, но и да си спомням за всичките цветове. За всичките.

Публикувано вПРОЗА

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *