Skip to content

ЦЪРКВА

Като малък си мислех, че електрическите крушки са светии – светят, значи са светии.
Първият наш светия беше в коридора, вторият – в кухнята, третият – в спалнята.
В коридора освен крушката светеха обувките на баща ми – офицерски обувки; светеше и палтото на мама – бяло, на медицинска сестра; светеше и моята шейна, изправена в ъгъла като бяло конче.
В кухнята освен крушката светеха чиниите. Светеха столовете и диванът, и вестниците, натрупани като пряспа сняг.
Най-големият светия в кухнята беше печката. Тя светеше като змей и кръглите ѝ жълти очи играеха по тавана. Светеше и баба – малка колкото лъжичка за кафе.
В спалнята светеше спалнята. Крушката светеше само колкото да пристъпиш до леглото. После светеха сънищата и утрото също светеше.
Най-големият светия в спалнята беше мракът – но за това трябват уши, а не очи. С влюбените светци е така – те само се чуват.
Иди после казвай, че коридорът, кухнята и спалнята не са цяла църква, пълна със светии.

Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *