Skip to content

ЦЪРКВА

Като малък си мислех, че електрическите крушки са светии – светят, значи са светии.
Първият наш светия беше в коридора, вторият – в кухнята, третият – в спалнята.
В коридора освен крушката светеха обувките на баща ми – офицерски обувки; светеше и палтото на мама – бяло, на медицинска сестра; светеше и моята шейна, изправена в ъгъла като бяло конче.
В кухнята освен крушката светеха чиниите. Светеха столовете и диванът, и вестниците, натрупани като пряспа сняг.
Най-големият светия в кухнята беше печката. Тя светеше като змей и кръглите ѝ жълти очи играеха по тавана. Светеше и баба – малка колкото лъжичка за кафе.
В спалнята светеше спалнята. Крушката светеше само колкото да пристъпиш до леглото. После светеха сънищата и утрото също светеше.
Най-големият светия в спалнята беше мракът – но за това трябват уши, а не очи. С влюбените светци е така – те само се чуват.
Иди после казвай, че коридорът, кухнята и спалнята не са цяла църква, пълна със светии.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *