Skip to content

ЧУДЯ СЕ

Толкова много те обичам, че непрекъснато се чудя –
защо продавачът на дрехи ти взема пари за дрехи,
защо в магазина за хиляда и една стоки 
хиляда и втората не е само за теб,
защо по улицата минават коли,
а не минават цветя, с които ти да отидеш някъде;
чудя се кога изобщо се храниш,
като денят по цял ден си играе с теб.

Чудя се как се казваш,
защото  от името ти винаги остават различни ухания.
И къде заминаваш, когато до мене лежиш,
и как по-добре да те видя
и дали да не стана алпинист, за да мога да те виждам понякога.

И се чудя дали да ти пиша писма
точно когато си говорим за нещо
и дали да те снимам, когато те няма,
и дали ще харесаш тази твоя естествена снимка.

И се чудя как обличаш каквото ти падне,
а така ти прилича да бъдеш безвкусно облечена.
И защо от вкуса ти за книги ми е винаги южно,
и защо пишеш бавно, по-бавно от мравка,
и защо обикаляш мравуняка и прелистваш тревите край него.

И защо твоят северен малък пуловер
е с еленчета – като в приказка детска.
И защо на косата ти фибата закопчава и парченце небе,
а понякога закопчава и вятър.
Все се чудя.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *