Skip to content

ЮЖЕН ГРАД

Нуждаем се от този южен град,
сред който ние сме пристигнала изневиделица.
И се нуждаем от река,
за да не се налага повече да ходим по земята.
Нуждаем се от нарове,
опрели облите си същества в прозорците.
И се нуждаем от прозорец,
който гледа
как с тебе идваме при есента.
Нуждаем се от няколко смокинови черти,
за да си нарисуваме
изящни извинителни причини.
Една от тях са дрехите, които всеки път
ни казват колко им е трудно да се гледат.

Обичаме се,
колкото да се залутаме съвсем
и да не можем да отидем пó на юг от себе си.
Ще захладнее,
щом оранжевата котка
затрупва сянката си с паднали листа.
За този южен град е лесно да е жив,
но ние ще сме само прелетни,
ако не забележим,
че имаме единствено
два есенни следобеда.

И трябва да решим –
след кой от тях ще завалят снежинки.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *