Skip to content

ЯБЪЛКОВИЯТ ЧОВЕК

На върха на ябълката една ябълчица е останала сама.
През деня е слънчице, през нощта е луна.

Аз си стоя и гледам това красиво дете.
И снегът ми затрупва очите. И снегът по лицето ми расте.

Но аз си стоя и гледам – като ябълков човек.
А снегът е детска работа. Направо си е снежец.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *