Skip to content

ЯБЪЛКОВИЯТ ЧОВЕК

На върха на ябълката една ябълчица е останала сама.
През деня е слънчице, през нощта е луна.

Аз си стоя и гледам това красиво дете.
И снегът ми затрупва очите. И снегът по лицето ми расте.

Но аз си стоя и гледам – като ябълков човек.
А снегът е детска работа. Направо си е снежец.

Публикувано вПОЕЗИЯ

One Comment

  1. Zornitsa Raceva Zornitsa Raceva

    Zdraveite* V tozi moment vi slusham po BNR, a e nosht* I drugi puti slusham noshtnia blok, no za purvi put me razturstva tolkova silno, a sulzite ne spiraha. Blagodarna sum za tova prejiviavane. Mai shte se okajete mnogo spetsialem chovek i udivitelen avtor*

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *