Приближи си лицето до стъклото,
нарисувай се с пръстче,
нарисувай си смешно
и веждата,
и окото!
Нарисувай си смешно
и зъбите,
и брадичката.
Нарисувай се с дъх
и по-голяма от всичко.
Приближи си тъгата,
от която се стичат
и капките следобедни,
и вечерното електричество.
Притисни си косата –
направи я гладка
и колкото тишина
и шоколадови парченца
сладка.
Притисни си страха,
че не гледам към тебе
и не виждам в прозореца
необятното време.
И не виждам носа ти –
сплескан, сякаш е чушка…
Боже, колко си хубава –
като нищо наужким.
Be First to Comment