Нашите нощи са бели –
от чаршафа, изпран с парченце лунен сапун,
от прозореца, който си закрива очите с ръце,
и от лампата – пълна с искри и трептения,
и от твоите думи за мен,
и от моите мисли за теб.
И от листа, на който изписвам бълбукане.
Нашите нощи са бели –
от снежинки и пуканки
и от бели череши за черешово сладко,
и от черни череши;
от солените капки пот по гърба ти,
от извивките твои
и от твоите хълмове, долини и подножия.
Нашите нощи са бели.
И ръцете ти са сияния северни,
и ръцете ми са сияния южни,
и косата ти е коса на сияния,
и косата ти е косата на моите пръсти.
Искам само едно –
искам дълго небе от памук
и памукът да цъфти цяла нощ,
и да мислим, че това са звезди.
Нищо друго не искам.
Be First to Comment