Skip to content

ВЛАСТ

Пиша думата власт и думата ми изглежда като гъсеница.
Прилича ми на гъсеница и буквите така са се наредили, че сякаш се изкачват и шават по листа.
Ако я вземеш в ръка, ще усетиш, че е топла, ще усетиш по кожата си пипалцата ѝ и ще видиш как тръгва по дланта ти, как тръгва нагоре по листа и как пълзи.
Ако я смачкаш, ще остане петно – кафяво, зеленикаво и мокро, което ще полепне по листа или по ръката ти.

Думата власт ми прилича и на въженце.
Шарено въженце, което ту се свива, ту се разтяга, ту е тук, ту е по-нататък и винаги отива някъде, и винаги се движи. Шареното въженце първо завързва погледа ти, после завързва пръстите ти, докато ти мислиш, че си играеш с него, после се увива по шията ти, става ти гердан, после…

Пиша думата власт и си мисля за птиче в клетка.
Върти се птичето, тъгува и понякога пее и пее толкова хубаво, че всички го слушат и имената си забравят даже – толкова хубаво пее птичето.
После клетката изчезва, стапя се, птичето литва в небесата, а хората замаяни седят и слушат. Докато самите те влязат в клетката на своята любов.

Пиша думата власт и виждам баира в края на селото.
Красив е – с къпини, с ручей, който се търкаля като момче надолу, с църквица, с кръстове и с куче, на чиято опашка светят репеи. Кучето ляга на нечия могила и репеите по опашката му приличат на ордени.

Пиша думата власт и ме е страх от тази дума.
А властта не се страхува от нищо. От нищо, освен от смъртта. Властта е измислена единствено за да не се мисли за смъртта. И не парите и всесилието, не разкошът, не преливащите блюда, не ръкоплясканията и розовите листенца, а забравата – забравата за смъртта е самата власт.
Затова са измислени царските свити и придворните, заседанията на световни и министерски съвети, затова са телевизиите и фойерверките, сините лампи и лимузините, резиденциите, плажовете и островите – всичко е, за да не се мисли за смъртта, никога да не се мисли за смъртта. Затова властникът никога не остава сам. Той винаги е заобиколен от хора, от посоки и от светлини.
Докато един ден властникът не съзре Мавзолея.
Мавзолеят на безсмъртието, където за ужас на властника лежи друг безсмъртен. И тогава живото безсмъртие взривява мавзолея, за да не гледа сенките и мрамора му. И му олеква, защото смърт няма. Засега.

После в късния следобед една бабичка пали свещ на гроба на своя старец и дълго яде от къпините до гроба, които капят от сладост и от есен. На тръгване бабичката намира една връвчица, усуква я на пръста си и маха на пеперудата и птицата. Кучето върви след нея.

Published inПОЕЗИЯ

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *