Skip to content

ДА ВИДИШ ФРАНЦИСК

ДА ВИДИШ ФРАНЦИСК

Днес отидох да видя папа Франциск.
Пред „Александър Невски“ – много хора, блъскат се, настъпват се, бутат се, суетят се, гледат.
– Абе аз да съм пет-шест сантиметра по-висок, и щях да го видя! – оплаква се мъж.
– Мене ме остави, ама дано детето да го види, както съм го качил на врата си – казва друг.
– Ей, понаведи се малко! Нищо не се вижда от теб! – сърди се трети.
А папата говори, казва неща и никой не слуша – всеки иска да го види.
– Не можаха ли да направят по-висока трибуна? – чувам отдясно.
– Всичко е от съображения за сигурност – да не стане нещо с папата, щото ние, българите, сме се парили от такива работи…
– Съображения за сигурност… Какви съображения за сигурност – всяка неделя говори от висок прозорец във Ватикана.
И пак никой не слуша – всеки иска да го види. А има екрани, субтитри…
И изведнъж се сещам за Йордан Йовков и за бялата лястовица. Бяла лястовица е папа Франциск, бяла лястовица. Само че мъчно се вижда –
трябва да си или врабче, или трева пред гроба на Иван Вазов.
Аз съм висок метър и осемдесет и едва го видях…

Published inПОЕЗИЯ

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *