Skip to content

ДА ТИ ПАДНЕ ПЕРДЕТО

Едно от най-отчайващите неща е да се докосваш до фалш, до ръжда, до разпадаща се държава, до гнило. Това усещане за безпомощност и безтегловност ме обвзема всеки ден, като гледам и слушам какво става наоколо. И като нямам сили да не гледам и да не слушам какво става наоколо.
Управляват ни едни от най-глупавите хора в българската история. Видимо глупави. И трагичното е, че хората харесват тази глупост. Глупаците са начело на държавата в очертаващия се да бъде най-глупав 21 век. Ако 20 век беше време на илюзии плюс кръв – време на много илюзии и много кръв, този навярно ще е век на глупост, умножена по себе си.
Омръзна ми да се червя от ушите до душата, като слушам тези примитиви, облечени и с панталони, и с рокли. Омръзна ми от сутрин до вечер да гледам техните физиономии навсякъде – едни и същи физиономии, глупави физиономии. Понякога ми иде да потъна на обратната страна на Луната.
Крадат ни едни от най-алчните хора в българската история. Те – крадците, нямат очи за живота, имат уста за живота. И стомах за живота. И на хората им харесва да ги крадат. Има нещо тъмно в нашата психика, щом на едно и също място в нас живеят и безсилният гняв, и примирението. И колкото по-големи са кражбите, хората губят зрението си за това и не виждат милионите и милиардите, отлетели завинаги по острови, океани, морета и банки.
Преди дни бившият ревизор на БНБ Кольо Парамов каза, че по най-груби изчисления през последните 30 години от България са изнесени (разбирай откраднати) около 40 милиарда долара. Ако това е вярно, трябва да се обесим всички – да се обесим на собствената си безпомощност и бездействие. Ако ли не – трябва да си спомним Ботевото „На прощаване“ и „каквото сабя покаже“…
Трябва да е ясно и още нещо – социалният мир в България се крепи на незнанието на хората, на тяхната дълбока неинформираност. Защото ако те знаеха за какви точно грабежи и кражби става дума, взривът щеше да е огромен. Управляващите разчитат на незнанието. То е тяхната трапеза и тяхното плюскане.
Където и да пипнеш – всичко е ръжда. Гнило. Апартаменти, асансьори, барбекюта, пътища, къщи за тъщи, евролисти, мераци, бардаци, кокаини, морета – ръжда…
И над всичко като Витлеемска звезда – о, прости ми, Боже – е дефлацията. Това го чух преди дни от един бивш министър юпи.
Проблемът на българите бил, твърди юпито, че цените падат.
Не, господин юпи! Проблемът на българите е, че трудно им пада пердето.

Published inПОЕЗИЯ

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *