Седим си с тебе и вечеряме.
Аз – в ъгъла на твоята замаяност
и в ъгъла на твоето полюшване
на стола,
и в ъгъла, под който падат
трепканията на слънцето
по шията ти;
и в ъгъла на профила ти,
и в ъгъла на босите ти намерения,
и в ъгъла на светлината.
Но честно казано –
аз вечер не обичам светлина
и затова я сипвам
в бавната ти чаша.
И си седим така на масата
от толкова години.
Ти щом изпиеш светлината,
вечеряш в ъгъла на моите отблясъци
и в ъгъла на пръстите ми,
разкопчали думите,
и в ъгъла на устните ми –
спрели да си спомнят имена.
А после в ъгъла на този стих
са тънките материи,
изкуствата
и молекулите,
и буквите,
и чашата,
и светлината.
И цялата идея за вечеря,
която не е нищо повече
от щракване на лампа,
която ни поднася вечер.
Be First to Comment