Skip to content

ДЪЖДОВНО

Валя гергьовски дъжд… Разсипа течно злато
в окото на жълтурчето, на църквата върху главата.

Кубетата излъска и в капещия залез
те светят като обли, високи портокали.

Подскочи над реката и с риза на пъстърва
ранената си сянка целуна и превърза.

Дъждът направи всичко, та Свети Георги с коня
да може две-три мълнии след него да отрони.

И да запали свещи, и да дочуе песен
за този дъжд гергьовски – неуловим и пресен.

 

Published inПОЕЗИЯ

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *