Валя гергьовски дъжд… Разсипа течно злато
в окото на жълтурчето, на църквата върху главата.
Кубетата излъска и в капещия залез
те светят като обли, високи портокали.
Подскочи над реката и с риза на пъстърва
ранената си сянка целуна и превърза.
Дъждът направи всичко, та Свети Георги с коня
да може две-три мълнии след него да отрони.
И да запали свещи, и да дочуе песен
за този дъжд гергьовски – неуловим и пресен.
Be First to Comment