Skip to content

ЕЗЕРОТО ПРИВЕЧЕР

Не виждам патицата,
но чувам ръкопляскането на крилете ѝ.
И чувам как се къпе тази топла мелница
и как върти и здрач, и пръски.

Не виждам патицата,
но виждам как папурът
подпира с кафявите си лакти вечерта
и я държи на няколко светлинни мига
от водата.

Тогава патицата литва.
И аз си мисля,
че това е кадифената ми шапка,
която всяка вечер
ходи някъде високо.

Published inПОЕЗИЯ

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *