Не виждам патицата,
но чувам ръкопляскането на крилете ѝ.
И чувам как се къпе тази топла мелница
и как върти и здрач, и пръски.
Не виждам патицата,
но виждам как папурът
подпира с кафявите си лакти вечерта
и я държи на няколко светлинни мига
от водата.
Тогава патицата литва.
И аз си мисля,
че това е кадифената ми шапка,
която всяка вечер
ходи някъде високо.
Be First to Comment