Колкото и да метеш есенните листа
и колкото да събираш снежинките на зимата,
те винаги са деца на пръстта
и на пътеките са роднини.
И винаги се завръщат като деца –
прибират се в къщата си от тишина и мълчание.
А на прага на къщата седи пръстта
и чака да влязат и да останат.
Be First to Comment