Skip to content

ЗАЕШКИ ДУМИ

         Като си помисля как дворът ни някога се изпълни със зайци, ме е яд, дето не съм се сетил, че зайците са били думи.
         Дядо развъди зайци и дворът ни стана на дупки. Ето първата дума, в която потънаха дългоушковците. Дупките, които бяха повече от всички къртичини в селото, започваха от стъпалата на къщата и свършваха чак до сайванта и под черницата.
         Прелетеше ли сянка на ястреб, и от зайците оставаше само страхът им. Ето ви още две думи до зайците – сянка и страх. А сянката на ястреба не само прелиташе, ами се спираше, залепяше се за земята, влизаше в дупките и зайците примираха от страх.
         Гледал съм как ядат тези скокливи същества. И ми се е струвало, че докато ядат, говорят. Устните им се заоблят, зъбите им просветват и не се знае дали наистина хрупат люцерна, или разговарят възпитано като учени хора. Зайци и закръгляне на устни, зайци и говор – и това си го бива според мене.
         Като завалеше сняг, следите на зайците нямаше как да бъдат объркани. По двора имаше и много други следи, но техните идваха от въздуха.
         Заекът е така направен, че или подскача и тръска задните си крака, или като се засили, започва да бяга по въздуха. Не се различава от отвеяно от вятъра кълбо вълна или трън. И като стъпи на земята, следите му са четири – две отпред една до друга и две малко по-отзад – една след друга. Понякога двете задни следи стават една – сякаш заекът си настъпва краката.
         Сега се чудя – заешки следи ли са били това, или детска геометрия. Мисля, че и тук се получи добро натрупване на следи от думи за заек.
         Само ще спомена любов, гушкане, зеле, морков, куче и други близки и по-далечни до сърцето на заека слова. Няма да задълбавам и с най-важната дума – кръг. Заекът, като почне да бяга и е уплашен, се върти в кръг и се връща пак там, откъдето е тръгнал.
         Ще ви разкажа обаче нещо собствено производство.
         Толкова си бях харесал едно ангорско зайче, толкова много ме привличаше лунната му козинка, толкова много ми приличаха на малини червените му очи, че без да знам как, го ухапах по ухото. Ухапах го силно, изведнъж, в замая и неусвест. От любов и от незнание – затова го ухапах.
         То се разпищя – майко мила, как пищеше тази бяла пухена топка. Опищя махалата и дядо цъфна. Залепи ми шамар зад врата и ми изтегли ухото така силно, че зайчето се почувства отмъстено и млъкна.
         Тогава писнах аз. И почнах да се въртя в кръг.

Published inПРОЗА

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *