Skip to content

ЗА ВРЕМЕТО И КОПЧЕТО

Като казвам думата време,
си мисля за моите бебешки снимки
и моите тихи подземия.
И си мисля как няколко светли петна
по костюма ми дремят,
но аз не обличам костюми –
за тях нямам време.

И си мисля,
че моите бебешки снимки
са цялата моя история.
И си мисля,
че бавното мое пространство
не отива нагоре,
а слиза подобно мравучка
в джобове и пропасти.
И си мисля,
че моят живот е красив,
ако е с хастара наопаки.

Ами ето това е –
една бебешка снимка и време.
И костюм, и мравучка,
и, разбира се – джоб за подземия,
и едно от последните копчета
с две измерения…
После – нищо.
Освен копче без мене.

Published inПОЕЗИЯ

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *