Гледам снимка на новоизлюпен наш милионер в модно списание. Цялото му присъствие излъчва самообожание и власт. Облечен е в черно, с папионка и с прилепнала искрящобяла риза. Столът, на който седи, е резбован и масивен – според сегашните вкусове за резба. На масичката пред него в кофичка с лед се изстудява бутилка. До стола му е клекнало куче – кафяво като картините на стената. Пурата, която държи, е огромна, скъпа и е превзела цялата му ръка. Мъжът изпуска дим – две огромни кълбета се издигат встрани от устните му и удивително приличат на две кълбета от вълна на хурка.
И си представих как до този лъскав левент, невидима на снимката, седи майка му и преде. Преде времето на неговото детство, преде му вълнените чорапи.
ЗА ЕДНА СНИМКА НА ОСМИ МАРТ
Published inПОЕЗИЯ
Be First to Comment