Skip to content

ИГЛЕНИК

Добре е, когато иглениците си висят на стената, а не да са вътре в тебе и да те боцкат цял живот.
         Игленик е човекът, само че не се вижда веднага. И иглите също не се виждат.
         Някога жените купуваха много игли. Едни големи, с големи уши – за дебели конци и голямо шиене. Други – средни, за всеки ден, и едни най-мънички – за фина изработка на зашивания материал.
         Шие, шие майка ми и скъса конеца със зъби, после хоп – забоде иглата в игленика. А той един спокоен, плюшен и с достолепие приема бодежните процедури.
         За пръв път станах игленик, когато ми биха пеницилин. Не ми минаваше от нищо – само от бит в дупето пеницилин. И пак милата ми майчица на първа линия с иглата. Тя беше медицинска сестра и инжекциите ѝ бяха като фокуси. Щипне ме с пръст по съответното място и аз докато мисля, че убождането е минало, вече ме е боцнала наистина. Бавно, бавно навлиза пеницилинът, защото иначе боли.          Драсне баба клечка кибрит, обгори хубаво иглата, бодне ме и някое трънче се покаже от пръста ми и кърви, кърви. И аз почвам да смуча кръвчицата, докато пръстът ми стане бял. От малък съм си клиент на иглите.
         В казармата ни караха да си носим игла и конец от вътрешната страна на кепето – ако ни се скъса я копче, я ръкав, я връзка с действителността, да се зашием. Аз обаче там пъхах и писмата от моята ученическа любов Иваничка Мецова – да са ми подръка и да ги чета до припадък, щом мога. Това хубаво, но понякога иглата в кепето пробиваше писмата и изведнъж някоя буква току изчезне. „Обичам те, жабче“ например след намесата на иглата ставаше „очам те абче“. Или „В събота идвам“ се префасонираше във  „ В ъбота двам“ – и смешно, и убодено.
         Наложи се върху бельото да си бродирам с игла и конец номера в ротата. Войниците имат номера, аз бях 38. Представяте ли си как съм бродирал номер 38 върху три чифта наполеонки и три чифта фланелки. Кръв ми капеше от ръцете и от сърцето, ама бродирах. После по тази бродерия си намирах гащите след пране.
         Иглите в казармата бодяха едновременно и любовта ми, и самочувствието ми, дето го нямах никакво. По-грозно избродирано число 38 не съм виждал никога. И по-тъжни писма също.
         После номерът с игленика се разигра в Инфекциозна болница с жълтеницата. Лепнах жълтеница през една далечна пролет – всичко наоколо зелено, само аз – есенен. И игли, и системи, системи.
         Сега е моментът да ви питам кои думи са си по-близки – игла и конец или игла и система. Лично аз се колебая много.
         Години по-късно инфарктът ми и той беше игла. Игла в сърцето – също като любовта. Инфаркт и любов се лекуват по един и същи начин – с игли. Ако си игленик, разбира се, а аз съм.
         Извън протокола ще отбележа, че нашият игленик още си виси на стената, и се надува от себеуважение.

Published inПРОЗА

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *