Skip to content

ИЗВИНИТЕЛНИ ОБЯСНЕНИЯ НА ОЧЕВИДЦИ

ИЗВИНИТЕЛНИ ОБЯСНЕНИЯ НА ОЧЕВИДЦИ

Като гледам и слушам какво става около мен, все повече си мисля, че историята е спряла. Нещо повече – че история не е имало никога. Историята, струва ми се, е само извинителни обяснения на очевидци и танц на историята с очевидците.
Страх ме хваща и за българската, и за световната история, като си помисля, че неща, на които съм бил свидетел, се представят в абсолютно противоположна светлина от тази, в която ги помня.
Питам се изобщо имал ли съм очи, какво съм гледал и какво съм виждал. На моето бяло сега някои казват черно и обратно.
Някога бях абсолютно убеден, че социализмът е най-справедливият строй, най-хуманният. Не съм си мислел, че в магазините няма достатъчно стоки и че по радиото говорят само за Тодор Живков и Леонид Брежнев. И моля ви за внимание – никой никога не ме срещна и не ми каза, че социализмът е лош, че трябва да се борим с него, че ни е нужна свобода или друг обществен строй.
Като студент също не видях бунтове и несъгласия. Как нито един мой колега не изпсува комунизма и не му се озъби? Ще кажете – правили са го пред други, все пак – не сте били техен човек. Но на мене ми се иска тогава да го бях видял.
Преди трийсетина години имаше един милион членове на БКП. Казват, че на 9 септември 1944 година членовете на Работническата партия са били не повече от 5-6 хиляди. Само за десетина години стават 200-300 хиляди. От любов към комунизма ли?
Само за месеци след 10 ноември 1989 година на големия митинг на СДС на Орлов мост имаше един милион души, казват. Допреди месеци – един милион членове на БКП, после – един милион срещу БКП.
Ако всички на митинга на СДС (и техните близки) бяха гласували за СДС, дали БСП тогава щеше да спечели изборите? Питам само. И защо са били тогава тези един милион членове на БКП и един милион митингуващи за СДС? Сещате се защо, нали – защото историята е почнала да танцува и да се върти.

Като казвам, че историята за мене е спряла и само се върти , имам предвид следното:
За каквото и да се говореше преди 1989 година, все се стигаше до гнилия капитализъм и тежкото наследство от преди. Сега е точно обратното – за всичко е виновен комунизмът, култът към личността и липсата на демокрация.
Преди лягах и ставах с Тодор Живков и Съветския съюз, сега лягам и ставам с Бойко Борисов, ЕС, САЩ и НАТО.
Преди лягах и ставах с отряда „Чавдар“, сега – с Белене.
Преди лягах и ставах с активни борци, сега – с репресирани.
Преди лягах и ставах с едни образи по телевизията, сега – пак само с едни.
Преди Партията си имаше един Бог, сега всяка партия си има богове.
Преди имаше една Партия и една Телевизия, сега всяка партийка си има телевизия и една Партия си има всичките телевизии.
Преди слушах „Ален мак“, сега слушам Васко Кръпката.
Преди четях Димитър Димов, сега четат Теодора Димова.
Преди гледах Вежди Рашидов, сега пак Вежди Рашидов.
Историята за мен не просто е спряла, дами и господа, тя се върти на едно място и когато си покаже гърба, иска ти да го приемаш за единственото ѝ лице.
В началото казах, че историята е само извинителни обяснения на очевидци. Сега ще добавя – извинителни обяснения на съмнителни очевидци.

Published inПРОЗА

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *