Илюзиите винаги са ми приличали на вечер…
Прощавай, вечер, но си лягам вече.
И лампата гася, и се опитвам да отгатна
защо в градината ми ябълките светят сладко.
Опитвам се да ти напиша нещо в тъмното,
ако от сънищата си успея да се върна.
Но съм забравил да ти кажа – ябълките и градината
са моите илюзии и моите години.
Be First to Comment