Skip to content

КАМЪНИ В РЕКАТА

Откъсват се от хиляди години
и от върха на бялата скала
отиват да изкъпят своето безсмъртие
в реката.
Това са черепите на скалата –
си мисля,
като гледам камъните,
които ту потъват,
ту изплуват в бързея.

Понякога край лъскавите им чела
минават риби
и бляскат с люспите си,
сякаш палят свещи.
Понякога по тях подскача
весело рибарче
и е прекрасно,
че остава сухо
чак до края на водата.
Понякога стадо кози
идва в дълбокия следобед
и се покланя на това,
че между камъните
глътките вода
са дълги и студени.

Не знам какво да правя
с толкова рождени,
кръгли същества.
И с толкова търкалящи се висини
не знам какво да правя,
освен да им измия тъмните коси,
а после да седя
и да ги гледам,
докато се стъмнят.

kamuni

Published inПОЕЗИЯ

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *